01:30 ч. на 7 септември 2011 г.

126 години от Съединението на България.
Не празнувам. Не се чувствам тържествено. Не искам. Не знам как.
С кого да искам да се съединявам? С тези двамата шофьори, които днес не спряха на пешеходната пътека, за да мина аз, пешеходецът? С тази, която в киното прекара 60 от 90-те минути на филма, говорейки по телефона си от 3-ти ред без въобще да й пука и без да реагира на изкашляния и "шшшшт"?
Не.
Нещата от миналото нямат никакво значение ако настоящето е такова.
По-добре да не се съединяваме, а да сме разделени щом е така.
Не искам да бъда част от каквото й да е съединение.

Long time no see

Току-що се опитах да напиша първото си ентри от доста време и blogger ми каза, че не може да ми публикува ентрито, защото едновременно имало повече от една заявка за редактирано, което значело, че или съм натиснал някой бутон по погрешка и някой друг се опитвал да пише също от мое име в моя акаунт. WTF?

Lessons of Life

Никога не оставай сам в една стая с много жени за дълго, освен ако няма шанс да правиш секс с поне една от тях.

Long Time No Blog

Забравих, че имам блог. Или от facebook и twitter просто не остава време и нужда за друго дигитално изразяване. Пък и продължаам да си мисля, че има нещо мазохистично в блогинга. Хем е като личен дневник, хем всеки може да ти го прочете. Но пък така или иначе интернет уби всякаква интимност май.
Както и да е.
Вече е 2010.
Хм.
Не започват добре нещата. Те не че завършиха много добре и миналата година, така че наистина нищо не се променя overnight, освен може би ако не спечелиш милиони от тотото. Но истината е, че има адски много неизвестни. От друга страна това могат да бъдат и адски много възможности. При всички слуаи трябва да се излезе от the comfort zone. Както казваше Тодор Колев в края на "Опасен чар": всичко е от-до.
Такааа, затова трябва да се запрятат ръкави и да се действа. Нищо няма за губене, както знаем, всичко тече, всичко се променя. Пускайте кранчето!

The Greatest Song of All Times

"Bohemian Rhapsody" by Queen

Le Roi Est Mort, Vive Le Roi!

Вчера бях от тези, които по-късно разбраха за MJ. От тогава и до този момент ми е адски трудно да повярвам. Сега, когато гледам клиповете един след друг в уикенда, който MTV и Vh1 посвещават на него, пак ми е трудно.

Не ми се слушат всичките конспиративни теории как всичко това е измама и т.н. Просто чиста проба цинизъм.

Винаги съм мислил, че MJ е велик. И това е просто факт.
Първата ми касетка беше "Thriller", която леля ми ми подари (благодаря ти, лелче, знам, че четеш от време на време този блог).

Сега имам чувството, че една голяма част от музиката си е отишла. "The day the music died"...Сигурно така са се чувствали хората когато си е отишъл Elvis и после Freddie. Ужасно е това усещане. Да си съвременик на такъв край на нещо толкова велико.

Ето така от вчера постоянно се присещам за него. Всяко наздраве беше за него вчера. И какво по-добро описание за него освен "нечовек". Песните, танците, пърформансите, стилът, всичко.

Не обичам тези изрази като "почивай в мир" и "лека ти пръст", затова ще кажа, това което MTV каза: WE WILL NEVER FORGET YOU.

Не помня изобщо кога бях плакал за последно и за какво. Днес беше за последно.

   Earth Hour 2009 by WWF - Sign up for Earth Hour!