My Pop Top 27 of 2008

1. Katy Perry - I Kissed A Girl
2. Sam Sparro - Black and Gold
3. Goldfrapp - A&E
4. Dizzee Rascal, Calvin Harris & Chrome - Dance Wiv Me
5. Stereo MC's - Black Gold
6. Kings Of Leon - Sex On Fire
7. Moby - Disco Lies
8. Nas feat. Keri Hilson - Hero
9. P!nk - Sober
10. Wiley - Wearing My Rolex
11. John Legend feat. Andre 3000 - Green Light
12. The Killers - Human
13. Martin Solveig - I Want You
14. Kylie Minogue - In My Arms
15. Ian Carey - Red Light
16. The Ting Tings - That's Not My Name
17. Snoop Dogg - Sensual Seduction
18. Kanye West - Love Lockdown
19. Lady Gaga - Just Dance
20.Leona Lewis - Forgive Me
21. Janet Jackson - Feedback
22. Estelle feat. Kanye West - American Boy
23. Ida Corr vs. Fedde Le Grand - Let Me Think About It
24. Portishead - Machine Gun
25. Flo-Rida feat. Timbaland - Elevator
26. Fall Out Boy - I Don't Care
27. Jack White & Alicia Keys - Another Way To Die

Viva La ZDAR!

Петък, Ялта, DJ Zdar от Cassius. Много беше яко. Още по-якото беше, че въпреки че беше след досаден работен ден, една доста странна и по-скоро дразнеща вечер, т.е. след много лош старт, си тръгнахме заедно със Zdar къде 5 и половина сутринта. В смисъл, сетът свърши в точния момент, в който си спрял да танцуваш, защото вече тялото отказва да следва ритъма. Осъзнах, че на този тип партита най-важното е да не спираш да се движиш/танцуваш, може само да забавяш леко, но в никакъв случай не трябва да спираш, защото веднъж спреш ли, после рискуваш DJ-ият да влезе в цикъл и ти много трудно да се върнеш, защото просто няма как да влезеш. Затова никакво спиране, а само забавяне. След като го осъзнах, не спрях да го повторям на хората около мен. Посях семето на знанието, така да се каже. :)

Иначе както всеки път, много кисели хора в Ялта. Защо бе? Какво сме ви направили, че всички сте толкова кисели. Не мога да я разбера тая работа. Заради едното бело в гадния кенеф ли е цялото нещо, за да кажеш, че си ходил еди-къде си ли...

Но няма никакво значение, защото без абсолютни никакви стимуланти, ние бяхме до края, просто защото беше много яко. Абе, френска работа.

Браво Dancing Stars!

Съвсем случайно попаднах преди малко на Dancing Stars по bTV (предаване, което иначе въобще не гледам). На финала на поредния грандиозен лайв водещият Тодор Колев представи Stereo MC's, които изпълниха в студиото последния си сингъл "Black Gold". В това т.нар. представяне Тодор Колев каза, че сега тук имало едни чужди звезди, обаче те нямало да разберат ние какво си говорим, защото не разбирали български. След това подхвърли нещо на Rob B. (вокалът на Stereo MC's), който, разбира се, нищо не разбра, защото Тодор Колев му говореше на български. Въпросният "водещ", ухилен като карпуза, каза нещо от рода на "Хили се младежът, гледа ме като куче-хлебарка". Цитатът не е буквален, но е доста близък.

Евала! Браво! Само така! Ето това се казва предаване, водещ, анонс! Проблемът е, че не става въпрос за лош водещ или сценарист, а за тотална липса на каквото и да било възпитание или уважение към гост в студиото. Че това се случва в ефира на най-гледаната телевизия bTV, по време на високорейтингово предаване в праймтайма, от устата на единт от най-известните български актьори и тв водещи ако щем ("Как ще ги стигнем... с Тодор Колев"), прави нещата направо трагични. Жестоко ме е срам от тази малка и на пръв поглед невинна и даже "забавна" случка.

Тъпо ми е да се възмущавам, че това не би се случило нито в която и да било от телевизиите на Рупърт Мърдок където и да било по света или в което и да е предаване на телевизията-майка BBC, на която принадлежи форматът на Dancing Stars. Просто е толкова тъпа тази случка, че не знам какво да кажа повече, освен, че ако утре Rob B. ни покаже среден пръст по време на концерта на Stereo MC's ще знам за какво е. И може би ако срещна Тодор Колев някъде, аз ще му покажа среден пръст.

"Черно на бяло"

04:51 сутринта на 5 ноември. В Щатите обаче още е 4 ноември, западните щати още гласуват и макар че Обама води, нищо още не е сигурно. Хубавото обаче е, че американците са излезли да гласуват и даже са чакали по няколко часа. А те изобщо не обичат да чакат за каквото и да е. Не знам дали това е национализъм или просто силна вяра в лидера и това, което той проповядва. Дори и изборите да са манипулация на обществото, лъжи, поза и прочие, хората отиват и гласуват. В работен ден. Кой е по-прост - те или ние...?

Писна ми!

Аман от лицемерие. Хората продължават да предпочитат да се занимават с живота на другите, а не със собствения си. Може би защото всички се взимат прекалено на сериозно. Жалка история.

Der Qual der Wahl

Странно нещо е как хем искаме да имаме избор, хем той по-често е доста труден. Особено когато е личен избор. Не е ли обаче най-труден изборът за себе си - за това какъв да бъдеш и като какъв да се отстояваш? Защото не е ли всъщност щастието това състояние, в което си напълно наясно със себе си, без да съжаляваш за нищо и без да се замисляш за повечето избори, които трябва да правиш? Сякаш човек с другите все някак успява да се оправи, но да излезе на глава със себе си май е най-трудно. Все си мисля, че ми се получава, ама май все нещо пропускам да "оправя", когато се появи някой доброжелател и ми заяви с укор, че в мен е вината да не се получи пълното щастие на въросния някой. Ами не е толкова просто, или е? Все ни се иска да опростяваме нещата, но можем ли всъщност да се изправим срещу тях, когато са толкова прости. Дали всъщност не предпочитаме да са сложни с многото обстоятелства и фактори, така че да намираме оправдания и извинения и да бягаме от простото решение на простите неща. Т.е. не е ли по-комфортно да бъдем такива мазохисти отколкото да бъдем винаги директни, конкретни и да даваме прости отговори на простите въпроси, които ни се поставят. Може би всичко това е някакъв много тъп абсурд, на който след 5 минути ще се смеем и ще си казваме, че е съвсем нормално моментно настроение. Ебати тъпата дилема! И все пак стигаме до там как самите ние искаме да се възприемаме и до колко образът за себе си, който имаме, се изразява/припокрива в реалността. Съвсем се обърках. Може би в крайна сметка е по-добре да играем на сигурно - прости отговори на простите въпроси без много-много да му мислиш. Кое е по-важно и по кое трябва да се водиш: по това как те възприемат отвън или по това как ти се приемаш отвътре?

И този концерт също!

Мина и тазгодишния концерт на City. Току-що, една след седмицата след случването му на емблематичния вече пл. Батенберг в София се излъчи и по телевизията. Якото беше, че и по City TV и по bTV се излъчи пълната версия, така че максимално много хора са успели да го гледат. Ето вчера в едно заведение едни хора на съседната маса говориха за това, че ще го гледат. Дано им е харесало!

Много се бях ядосал на многото негативни мнения във форума на city.bg. Не че искам всички да ни хвалят и превъзнасят, но ми се ще на тези хора да им кажа няколко неща ей така, за да ми излезе:

1/ такъв тип събития се правят с горе-долу такава бройка и 1-2 наистина големи звезди - в интернет може да се проверят подобни събития в други европейски страни
2/ това да не се излъчва live за съжаление не зависи от City TV - всичко е въпрос на бюджет, който идва от спонсора, който и да е той.
3/ отстрани всичко изглежда сравнително лесно, но организацията на това събитие е страхотна и адски трудна и коства около 1 зверски изнервен месец на хората, които го правят - City
4/ много ми е тъжно, че българинът продължава първо да плюе и критикува и тогава да се замисля - ако например, това се случваше някъде другаде, хората просто щяха да се радват, че има безплатен концерт с 2 големи звезди и още 6, който ще направят купон с хитовете си. Но не и тук, ама що е през октомври пак, ама що пак е в София, ама защо не го дават директно и т.н. Сякаш българинът е залят от музикален живот и избира всяка седмица на кой от всичките концерти да отиде и да даде минимум 30 лв. за билет.
5/ никой друг в България не прави нищо подобно, съжалявам, това си е факт и малък повод за гордост ако щете.
6/ спонсорът слава богу се осъзна и след грешката си преди 2 години на втория ни концерт, когато беше представянето на vodafone life, разбра, че трябва да присъства по-скоро като фон и индиректно (с името на събитието и лого на сцената), защото публиката е почти изцяло от млади хора, които не се кефят някой да им обяснява продукти и услуги толкова явно сякаш гледат WS teleshop (който май даже вече не се излъчва). Аз лично благодаря за това, защото прави моето участие възможно и ми спестява проблеми. :)
Освен това тези хора са там не заради City или спонсора, а заради изпълнителите и купона.

Не знам, просто някак си като всичко друго и тези концерти започнаха да се възприемат за някаква даденост и много хора започнаха да критикуват. Може би, догодина не трябва да има концерт - както стана с паузата в Big Brother миналата година. За да е още по-яко следващия път, защото нали все пак това е смисълът.

Искам да споделя, че чуждите изпълнители като цяло са много по-готини и най-вече професионални в отношението си към публиката и медиите. Нещо, от което повечето БГ изпълнители би било добре да се получат. Дори и да са някакви еднодневки или едва успяли изпълнители, тези хора, за пореден път се убеждавам, са адски отворени, мили и професионални. Да си говориш с тях е много приятно, а да им взимаш интервю е удоволствие.

Много се радвам за всички, които са фенове на Matt Pokora и бяха адски щастливи, че го видяха и чуха на живо. Мисля, че неговите фенове бяха най-много и най-щастливи.

Съжалявам, че заради личните обстоятелства в този момент не успях да се насладя на концерта както подобова и да отида на after-party, което както разбрах е било размазващо, но такъв е животът - веселите и тъжните неща вървят много близо едно след друго.

Мина и този концерт. Въпреки всичко беше хубаво.

Ей така исках просто да кажа.

Online again

Поради някаква причина блогът беше поставен on hold, защото имало съмнения, че е spam. Много мило е някой да мисли, че някакви си твои мисли са спам, но предполагам, че това си е редовна проверка, защото както каза една моя приятелка, в днешно време всеки си мисли, че има какво да (по)каже и прави блог. Да живее интернет!

Katy Perry - I Kissed A Girl

Това е най-якото поп парче на годината. Не само на годината, ами за последните няколко години. Дълго 3 минути (перфектно за радио), прост ритъм, добър вокал, повече рок отколкото поп, секси, откровено без да е просташко...Вече 2 месеца не ми омръзва. Направо ми се ще за 5 минути да съм момиче и да целуна друго момиче, за да разбера какво толкова е това усещане хахахахахахаха!

"Нощем с ненормалните коне"

Слушам предаването "Нощен хоризонт" по програма Хоризонт на БНР. Слушам го, защото в предаването е поканена моя много добра приятелка, която в момента работи като преводач, уж за да говори за последната книга, която е превела и т.н. Когато водещият каза в началото, че очаква обажданията на слушателите, си помислих "Е, кой пък ще се обади?!" Е, да, ама се обаждат десетки слушатели всеки със своята тема от цените, до договорите с Газпром, кризата в Щатите, цената на пъстърмата в момента у нас (50 лв.), за това, че трябва да се поучим от учението на марксизма и какво ли още не. Обаждат се само мъже (една жена се обади току-що), които звучат така все едно цял ден са чакали да удари полунощ, да започне Нощния Хоризонт, водещият да обяви телефона и те да изнесат своята пледоария. Добре, какво толкова?

Освен, че водещият е адски дразнещ, защото точно като Юлиян Вучков прекъсва тези слушатели, чиито мнения не му харесват и всяка втора негова дума изказва крайна субективност, се замислям за всички тези хора, които се обаждат и се чудя: живеем ли всички в България в някакви напълно противоположни реалности?

Всъщност не се чудя, ами го осъзнавам, защото си представям как всики тези 15 почти луди хора, които се обадиха отиват на следващите избори и гласуват срещу мен, т.е. срещу това, за което аз гласувам. Какъв тогава е смисълът да продължаваш да си тук, ако на всеки такъв 26-годишен като мен, засега останал тук, се падат по петнайсетина ей такива хаховци? Ето това май е най-голямата драма на "младите хора в България" - че идея си нямаме как да променим нещата, какво да направим, как даже да се опитаме...

Why bother?

Предполагах, че създаването на блог отнема много по-малко време...Сега вече не знам какво исках да напиша, та тръгнах да си създавам блог. Наскоро някъде четох, че за блога най-важното е да го водиш редовно. Всеки ден? Всяка седмица? Кой знае...Може би въпросът е дали наистина пишеш това, което мислиш и чувстваш в момента или го пишеш така че да бъде интересно на някой друг. На мен ми се ще да ми бъде интересно на мен, когато го прочета утре или след 10 години хехе! Ей сега се връщам...