In Change We Trust

Не знам какво е, но нещо от около месец ми подсказва, че тази година ще бъде година на промените. Не знам дали е заради световната финансова криза, Обама, газовата криза, кризата в българското обществото или всички останали кризи - нали по време на криза се случват големите промени, смяната на статуквото. Но нещо ми подсказваше, че тази година ще има много промени. И ето, че те започнаха да се случват. И то там където най-малко очаквах. И това ако не доказва, че в тия човешки усещания и самонавивания има нещо вярно, не знам какво друго.

Човек наистина възприема толкова много неща за даденост и за неподлежащи на промяна, че направо е плашещо, когато неочаквана промяна се случи. За кратко или не цялото ти същество сякаш се разтърсва като от температурен шок. И после ти трябва малко време, за да върнеш показателите към нормата.

Сякаш бог, съдбата или там каквото е ти припомня, че си едно доста ограничено същество, което си мисли, че има такова голямо и важно значение и отражение върху всичко около теб, но всъщност имаш сила над толкова малко неща, че ти идва ей така да се пръснеш като сапунен балон и да изчезнеш.

След първоначалния шок се съвземаш и започваш да си мислиш, че промените са за добро, че така усещаш, че наистина живееш, че не губиш представа за реалността, че това е поредният урок, който трябва да научиш, че това е някакъв знак, който трябва да разчетеш правилно и т.н. Show must go on. Това е положението, оправяй се.

За да се придържам към онази константната комфортна зона, ще си пожелая всички тези промени да бъдат добри за всички. Нещо като пожелание на Мис Свят хахахахахахахахаха!

Малко й завиждам на онази студентка от Софийския, която получила e-mail от Обама. Нямаше да е лошо всеки да получи по един такъв от един непознат човек на другия край на света. Така де, yes we can! И както пееше Sheryl Crow, a change would do you good. Ха дано.