"Нощем с ненормалните коне"

Слушам предаването "Нощен хоризонт" по програма Хоризонт на БНР. Слушам го, защото в предаването е поканена моя много добра приятелка, която в момента работи като преводач, уж за да говори за последната книга, която е превела и т.н. Когато водещият каза в началото, че очаква обажданията на слушателите, си помислих "Е, кой пък ще се обади?!" Е, да, ама се обаждат десетки слушатели всеки със своята тема от цените, до договорите с Газпром, кризата в Щатите, цената на пъстърмата в момента у нас (50 лв.), за това, че трябва да се поучим от учението на марксизма и какво ли още не. Обаждат се само мъже (една жена се обади току-що), които звучат така все едно цял ден са чакали да удари полунощ, да започне Нощния Хоризонт, водещият да обяви телефона и те да изнесат своята пледоария. Добре, какво толкова?

Освен, че водещият е адски дразнещ, защото точно като Юлиян Вучков прекъсва тези слушатели, чиито мнения не му харесват и всяка втора негова дума изказва крайна субективност, се замислям за всички тези хора, които се обаждат и се чудя: живеем ли всички в България в някакви напълно противоположни реалности?

Всъщност не се чудя, ами го осъзнавам, защото си представям как всики тези 15 почти луди хора, които се обадиха отиват на следващите избори и гласуват срещу мен, т.е. срещу това, за което аз гласувам. Какъв тогава е смисълът да продължаваш да си тук, ако на всеки такъв 26-годишен като мен, засега останал тук, се падат по петнайсетина ей такива хаховци? Ето това май е най-голямата драма на "младите хора в България" - че идея си нямаме как да променим нещата, какво да направим, как даже да се опитаме...